Оказа се, че по стечение на различни обстоятелства никога през живота си не съм ходила на цирк. Забелязвам шокираната реакция на всички с които по една или друга причина споделям този факт. В началото си мислех, че съм ходила, но съм била много малка и затова не си спомням. След това реших да попитам майка дали ме е водила на цирк някога. Оказа се, че все съм се разминавала с това събитие. Странно, но факт.
    Затова когато случайно разбрах, че в София има цирк помрънках малко - не много за да не е досадно :-) - и сформирахме набързо една групичка от приятели, които щяха да посетят цирка :-)

(Предварително се извинявам за качеството на снимките, но са правени с телефон - оказа се, че никой не се е сетил да вземе фотоапарат...)



    Денят е петък - все случвам за петъци да разказвам :-) Аз знам, че ще ходим още от понеделник, защото тогава купихме билетите. Проблема обаче е, че седмицата беше отвратителна, аз бях тотално изнервена, недоспала и изобщо нямах желание да ходя на цирк (а идеята беше моя...). На всичкото отгоре дори не знаех дали ще ми хареса. Всичко, което знаех за цирковете беше това, което съм гледала по телевизията. А ако трябва да съм честна - понякога ми беше скучно и превключвах каналите.
    Първоначалната организация естествено не беше на ниво, въпреки че не знам кое точно му е естественото. На билетчето пишеше, че ще започне в 19:30. Това аз като един обикновен потребител си превеждам по следния начин: "Представление започва в 19:30, така че елате по-рано за да заемете на време местата си". Да, ама не. В 19:30 всички все още бяхме навън, мръзнехме, защото беше започнало да става судено и ветровито, а аз се изнервих допълнително и желанието ми да гледам цирк все повече намаляваше.
    Навсякъде около мен се забелязваха родители с малки деца, на които им беше омръзнало точно като на мен да чакат и нервничеха. От цирка предвидливо бяха "изложили" няколко камили (имаше и малко камилче :-) ) и няколко щрауса точно до входа. Това улесняваше малко нещата. В един момент на оградата бяха "кацнали" повечето малчугани :-)))


Представител на камилите в близък план :-)

    В един момент решиха да ни пуснат. Тълпата нахлу, като че ли на билетчето нямаше места и нямаше да остане свободно място за тях. Имаше хора, които изобщо не се събразяваха с факта, че 1/3 от тълпата са деца под 1 м високи, но това не е целта на този пост...
    След като се озовахме в шатрата оттам нататък нещата коренно се промениха за мен. Бях погълната от атмосферата и от целия спектакъл. Спокойно мога да кажа, че не усетих кога стана 23 ч и че определено не исках да си тръгвам. Чувствах се като дете, радвах се като дете и аплодирах като дете :-)))
    Обстановката беше завладяваща - музиката, артистите, костюмите, цветовете, изпълненията...



    Толкова много детайли, които не знам дали съм способна да опиша.
    Видях подскачащи "мишки" :-)), които се движеха и се премятаха с невероятна ловкост и бързина.


Това размазаното е една от "мишките-акробати"

    Цяла пирамида от столове, която се държеше изцяло на 4 стъклени бутилки.



    И накачилите се като маймунки циркови атристи - невероятни са :-)



    Кучета, "съставени" от двама артисти, синхронът между които е впечатляваш, дотолкова, че имитират на 100% движенията на едно куче и отстрани то изглежда изумително убедително.



    Финалът естествено беше за акробатична трупа "Балкански", която взриви публиката... :-)



    Имаше и крокодили и тигри и котки и още други номера, но за съжаление снимковият ми материал не е много качествен :-(

Нищо - другият път ще съм подготвена :-)

Усмихнат ден на всички!

Всяко шоу е страхотно, когато в него участват професионалисти и е организирано професионално!
Лек ден ти желая!