От две години си мисля от време на време за Кападокия. Ей така, понякога се присещах и си казвах "Трябва някой ден да отида там". И ето, удаде ми се възможност и аз реших да съчетая приятното с още по-приятното :-)
    Като цяло усещането е за прах :-) Не пясък, не дим, а онзи тип ситен прах, който усещаш едва след като си вдишал и вкусил. Онзи тип невидим прах, който усещаш едва след като е полепнал по цялото ти гърло.
    Кападокия - огромна, почти празна територия, намираща се в Азиатската част на Турция. Някои хора казват, че се намира в сърцето на страната. Може с часове да караш и да не стигнеш до населено място.



    Движим се към един от големите градове в областта - Кония. Градът изглежда се разраства бързо. Навсякъде се забелязва ново строителство. На мен лично всички блокчета са ми еднакви - като близнаци, но в различни цветове. Но в контраст с тях и непосредствено до тях често се срещат малките, схлупени къщички на чието място сега са новите и цветни блокчета.

   

    Междувременно ни разказват, че в Кападокия все още са в сила т. нар. неписани закони. Например не можеш да видиш по улицата някой да проси - обществото не би го допуснало. Щом си здрав, без недъг и можеш да работиш хората не биха ти помогнали.
    Също така, ако си имаш да кажем малко дюкянче и някоя вечер те видят подпийнал на улицата повече никой няма да влезе в дюкянчето ти и няма да си купи нищо от теб. Поведението ти е било недостойно и обществото вече те наказва. И не наказва само теб, а цялото ти семейство. Дори и децата, които са в детската градина и изобщо не разбират за какво става въпрос. Единственият ти шанс е да се преместиш в друг град, където не те познават. Ако останеш - живота ти определено ще е много труден.
    В областта има множество подземни "градове", които са били издялани от християните по време на големите гонения и са им служели за укритие и постоянно жилище. Ние сме се насочили към един от тях.

   

    По принцип този град има 8 етажа надолу. Ние слязохме само до третия, като на места се наложи да си упражня "патешкото" ходене :-) Тунелите бяха тесни и ниски. Там, където голямото земетресението през 1999 е разрушило стъпалата, бяха монтирани метални стълби. Въпреки това подобни стълби се забелязваха сравнително рядко, защото просто нямаше много стъпала. Имаше по скоро тунели и наклон.



    След като излязохме успешно навън продължихме нататък. Пътят ни минаваше през долини, дело на природата - причудливи форми, които с малко повече въображение можеш да развиеш. А хората бяха издълбали в тях църкви и манастири.

   





    А това е една от църквите:


    А без тези два елемента - накъде? :-)

   

    Посетихме и една грънчарница:



    Стената зад майстора е "белязана" от всеки, който е правил някога нещо в тази работилница :-)
    А това са някои от произведенията на майстора:



    Гледахме танца на дервишите:
   


    Видяхме и как се тъче един килим:



    Как се багрят конците и крайния резултат разбира се :-)

     
    Един килим, ако е с по-обикновена шарка обикновено се тъче за около 12 месеца. Ако е по-сложен обаче - отнема около две години и половина. Една жена може да тъче само по 3 часа на ден.

    И накрая хапнахме тук :-)



    А това - това е т.нар. "град призрак". Вече никой не живее там, но едно време е бил обитаван. Сега пещерите се ползват предимно за складове.



    И все пак - все още могат да се срещнат хора, които живеят там. Малко са, но ги има. И ако ги попиташ защо живеят там отговорът ще бъде: "родителите на моите родители са живели тук и са ги отгледали тук, моите родители са ме възпитали тук, тук е моят дом и аз няма да го напусна"

завидях ти ))))))))

добре ми дойде така, както си седя тук затворена.
поздрави!

но свърши за жалост...

а ти chochy потърпи още малко и после пак ще си в стихията си :-)

ще ида там, като порасна ...

като пораснеш вече не е толкова интересно - сега е моментът :-)

ми живи здрави догодина мисля да ида из пределите на някогашната римска империя, но отвъд босфора. та ако осигурим и транспорт може и до антиохия да идем... пък като порасна ме чака северна африка;)

ти докат пораснеш, тя Африка ще бъде част от ЕС:)

Много са хубави снимките :))) Лек ден.

Това е едно от местата, които много искам да посетя! Горе долу на колко часа път е от Истанбул? Или от Одрин?

П.П.На снимките ти изглежда даже по-красиво, отколкото си го представях! :)

Аз лично тръгнах от Аланя - тръгнахме към 5 сутринта и бяхте там около обяд - 5-6 часа с няколко почивки. Около 500 км са. Предполагам, че и от Истанбул ще е горе-долу толкова.