Зима е, а тук в София за съжаление сняг няма. Или поне не е кой знае колко.

    Имам нетърпимост към кишата, но чистият сняг си ми е слабост :-) И това беше причината поради която не се замислих особено много на една покана за три дни в планината :-)
    Тръгнах не с едно, а с няколко на ум. В началото даже се чудех как можах да се вкарам в такъв филм :-) А на всичкото отгоре от огромната група която бяхме, аз познавах всичко на всичко само един единствен човек.
    Организацията беше меко казано желязна - то и нямаше друг начин. Аз до последно бях останала с впечатлението, че транспорта е организиран до крайната цел, но уви... После се оказа, че наистина е било така, но ние имахме невероятния късмет да се влоши времето и то точно когато трябваше да пътуваме. Оказа се, че вече няма път дотам за където сме тръгнали... Крайният резултат беше четири часа ходене в снега с раници на гръб :-) Добре поне, че си бях екипирана, защото имаше и много по-тежки случаи от моя.
    Мога да кажа само, че си заслужаваше всяка една крачка, която направих в снега. Дори факта, че накрая си съвсем мокър с нищо не може да омаловажи преживяването. В планината на моменти се чувстваш нищожен - един такъв малък и незначителен в сравнение с всичко това, което те заобикаля. От друга страна обаче откриваш неподозирани сили в себе си и това те кара да се чувстваш невероятно добре :-)
    Действа някак си пречистващо. Освобождаващо. Усещаш как всички неприятни мисли, тревоги и всякакви други дразнители изчезват от главата ти и ти започваш да се чувстваш невероятно спокоен. Не бързаш за никъде, не гониш срокове. Тихо, спокойно и идилично. Е, почти :-) При толкова много хора някак си няма начин да е точно "тихо, спокойно и идилично", но пък е особено приятно :-) А и аз се опитах да не мърморя много - поне дадох всичко от себе си :-))
    В началото, когато станеше въпрос, че "следващият път ще отидем еди къде си", моят отговор недвусмислено гласеше, че ако оживея този път, то чак тогава може и да си помисля за това къде ще се ходи следващия. Накрая сама, без да се усетя започнах да говоря за следващия път :-)) Имам чувството, че е някак си заразно :-)

    С няколко думи - това бяха трите ми най-хубави дни напоследък и съм много  щастлива, че точно по този начин ще завърша тази  толкова невероятна година :-)

    Весели празници на всички и Честита Нова Година! :-)

    П.П. И малко снимки разбира се :-)











   

блазе ти за снега... много е хубав. и бял

си е планина. Няма втора като нея, без значение лято ли е или зима, с колко и какви хора си. Планината те унася, владее те, пречиства те. Прави те човек. А тези снимки само ме карат да чувствам яд, че ще видя планината.. догодина.