Постинг
08.06.2007 21:15 -
Брюксел - втори поглед
Вторият поглед винаги е по-трезвен :-)
Няма я еуфорията и вълнението от първия сблъсък. Нещата вече не са толкова нови.
Имах почти седмица на разположение за да свикна с обстановката, която ме заобикаля отвсякъде.
Резултатът е, че Брюксел си е град като всички останали :-) Едва ли казвам нещо кой знае колко ново, но нека все пак си го кажа :-)
Този пост няма да е забележителностите на града, а за ежедневието.
Като за начало, тук говорят два езика - френски и фламандски, а аз не знам нито единия от двата :-))) Няма да ви казвам, че ми е малко трудничко. Ако се опитам да хапна някъде нещо винаги ми търсят някой, който говори английски(най-малкото да ми преведат какво пише в менюто). Такова нещо като меню на английски аз не видях. Както и табела. Иначе навсякъде си пише всичко и на двата им официални езика. Не знам дали аз имам лош късмет, но в 90% от случаите жестовете вършат по-добра работа от трите езика взети заедно :-))))
Но това е друга тема - справям се някак си (поне досега).
Нещото, което ми прави впечатление е инфраструктурата им. И те си имат задръствания като нас - в пиковете часове и на възловите места. Стоят си и не се движат, а ти най-спокойно минаваш покрай тях за да пресечеш. В момента, в който обаче стъпиш на пешеходната пътека автомобилите спират. Няма я тази надпревара кой пръв ще те прегази. Но и тук се срещат разни изпълнения. Станах свидетел на свада между двама шофьори и нещата почти стигнаха до "ей сега слизам от колата и те пребивам". Не знам дали го перифразирам правилно, но познанията ми по френски са минимални :-)
Голяма част от пътната им мрежа е под земята - пълно е с тунели навсякъде. Но в цялото това задръстване градският им транспорт е безупречен и по този начин се стимулира използването му. Аз лично повече от 5 мин на спирка не съм чакала. Като през тези 5 мин е минал поне един трамвай или автобус, който не е за мен. Метрото все още не съм го ползвала и не знам как е.
В някой от дните (вече не помня кой) се разходих из страничните улички, които не са туристическа зона. По-тихо е, по-спокойно е, но не е по-различно.
Намерих и затвора (поне реших, че е затвора, но може и да греша) Случайно, но все пак го открих. Ако някой се интересува, може и да успея да си припомня как се стигаше дотам :-)
Ето го и него:
Мислите ми са малко хаотично нахвърляни, но се опитвам да събера много информация накуп, така че ще ме извините надявам се :-)
При вчерашната ми разходка попаднах на един панорамен асансьор, който сравнително скъсяваше пътя ми. Реших да се повозя, а и да се насладя на гледката.
В началото беше много красиво - откриваше се гледка към града. Със слизането надолу гледката се пренесе върху кафето, което е разположенo в зелената част. А накрая - накрая, малко преди да спре асансьора се насладих на удоволствието да видя кухнята на готвача :-)) Със закачените тенджери, тигани, глави лук, чували с картофи,... :-) Съжалявам, но спряхме и не можах да я разгледам подробно :-)
Насочих се пак към централните части, но минавах по улички през които не бях минавала преди и открих ето тази личност....
За съжаление - не знам нищо за нея. В района нямаше табела нито на френски, нито на фламандски. Ако някой знае, моля да ми каже - любопитна съм :-)
А на 3-4 пресечки от Grand Place, което си е доста централна част гледката не беше от най-впечатляващите...
А сега - малко по-приятни гледки.
Днес имах мисия. Целта беше да намеря централната гара, така че отворих картата на Брюксел и потеглих. По пътя попаднах пак на неща, които не бях виждала. Уж почти шест дни се въртя все в един и същ район и пак съм ги пропуснала.
Това е един прекрасен малък парк близо до гарата.
.jpg)
А това - това е часовник, разположен съвсем близо до гарата. Информацията ми за него обаче пак е отрицателна :-(
Стигнах до целта. И попаднах в лудницата :-)) Навсякъде щъкаха хора, говореха се няколко езика, които НЕ разбирам и всеки тичаше на някъде. А аз си задавах въпроса - къде всъщност съм тръгнала и то сама и има ли смисъл изобщо да направя това, което съм намислила.
Помотах се, поразгледах се, поориентирах се, намерих и къде се продават международните билети, намерих и гишето за информация. И все пак продължавах да си задавам въпроса - "да бъде или да не бъде?"
С две думи - да не разтягам локуми - взех се в ръце и си купих лелеяния билет Брюксел-Амстердам-Брюксел :-))
Вече съм горд притежател на въпросната хартийка, която ми осигурява двупосочното пътуване :-)
Знам, че ако не бях сама преживяването щеше да е много по-приятно, но... ако перифразирам една известна мисъл - "по-добре да отида сама, отколкото изобщо да не отида", нали така? :-)
За финал - на връщане към хотела попаднах на едно изпълнение, което беше заразило цялата улица и всички си пееха, а някои дори и танцуваха. Ще ви покажа главният изпълнител :-)
Ами това е - утре заминавам за Амстердам.
Стискайте ми палци.
А, ако се върна - ще разказвам :-) Може пък толкова да ми хареса, че да реша да остана :-))) Е, докато свърша парите естествено :-)
Няма я еуфорията и вълнението от първия сблъсък. Нещата вече не са толкова нови.
Имах почти седмица на разположение за да свикна с обстановката, която ме заобикаля отвсякъде.
Резултатът е, че Брюксел си е град като всички останали :-) Едва ли казвам нещо кой знае колко ново, но нека все пак си го кажа :-)
Този пост няма да е забележителностите на града, а за ежедневието.
Като за начало, тук говорят два езика - френски и фламандски, а аз не знам нито единия от двата :-))) Няма да ви казвам, че ми е малко трудничко. Ако се опитам да хапна някъде нещо винаги ми търсят някой, който говори английски(най-малкото да ми преведат какво пише в менюто). Такова нещо като меню на английски аз не видях. Както и табела. Иначе навсякъде си пише всичко и на двата им официални езика. Не знам дали аз имам лош късмет, но в 90% от случаите жестовете вършат по-добра работа от трите езика взети заедно :-))))
Но това е друга тема - справям се някак си (поне досега).
Нещото, което ми прави впечатление е инфраструктурата им. И те си имат задръствания като нас - в пиковете часове и на възловите места. Стоят си и не се движат, а ти най-спокойно минаваш покрай тях за да пресечеш. В момента, в който обаче стъпиш на пешеходната пътека автомобилите спират. Няма я тази надпревара кой пръв ще те прегази. Но и тук се срещат разни изпълнения. Станах свидетел на свада между двама шофьори и нещата почти стигнаха до "ей сега слизам от колата и те пребивам". Не знам дали го перифразирам правилно, но познанията ми по френски са минимални :-)
Голяма част от пътната им мрежа е под земята - пълно е с тунели навсякъде. Но в цялото това задръстване градският им транспорт е безупречен и по този начин се стимулира използването му. Аз лично повече от 5 мин на спирка не съм чакала. Като през тези 5 мин е минал поне един трамвай или автобус, който не е за мен. Метрото все още не съм го ползвала и не знам как е.
В някой от дните (вече не помня кой) се разходих из страничните улички, които не са туристическа зона. По-тихо е, по-спокойно е, но не е по-различно.
Намерих и затвора (поне реших, че е затвора, но може и да греша) Случайно, но все пак го открих. Ако някой се интересува, може и да успея да си припомня как се стигаше дотам :-)
Ето го и него:
Мислите ми са малко хаотично нахвърляни, но се опитвам да събера много информация накуп, така че ще ме извините надявам се :-)
При вчерашната ми разходка попаднах на един панорамен асансьор, който сравнително скъсяваше пътя ми. Реших да се повозя, а и да се насладя на гледката.
В началото беше много красиво - откриваше се гледка към града. Със слизането надолу гледката се пренесе върху кафето, което е разположенo в зелената част. А накрая - накрая, малко преди да спре асансьора се насладих на удоволствието да видя кухнята на готвача :-)) Със закачените тенджери, тигани, глави лук, чували с картофи,... :-) Съжалявам, но спряхме и не можах да я разгледам подробно :-)
Насочих се пак към централните части, но минавах по улички през които не бях минавала преди и открих ето тази личност....
За съжаление - не знам нищо за нея. В района нямаше табела нито на френски, нито на фламандски. Ако някой знае, моля да ми каже - любопитна съм :-)
А на 3-4 пресечки от Grand Place, което си е доста централна част гледката не беше от най-впечатляващите...
А сега - малко по-приятни гледки.
Днес имах мисия. Целта беше да намеря централната гара, така че отворих картата на Брюксел и потеглих. По пътя попаднах пак на неща, които не бях виждала. Уж почти шест дни се въртя все в един и същ район и пак съм ги пропуснала.
Това е един прекрасен малък парк близо до гарата.
.jpg)
А това - това е часовник, разположен съвсем близо до гарата. Информацията ми за него обаче пак е отрицателна :-(
Стигнах до целта. И попаднах в лудницата :-)) Навсякъде щъкаха хора, говореха се няколко езика, които НЕ разбирам и всеки тичаше на някъде. А аз си задавах въпроса - къде всъщност съм тръгнала и то сама и има ли смисъл изобщо да направя това, което съм намислила.
Помотах се, поразгледах се, поориентирах се, намерих и къде се продават международните билети, намерих и гишето за информация. И все пак продължавах да си задавам въпроса - "да бъде или да не бъде?"
С две думи - да не разтягам локуми - взех се в ръце и си купих лелеяния билет Брюксел-Амстердам-Брюксел :-))
Вече съм горд притежател на въпросната хартийка, която ми осигурява двупосочното пътуване :-)
Знам, че ако не бях сама преживяването щеше да е много по-приятно, но... ако перифразирам една известна мисъл - "по-добре да отида сама, отколкото изобщо да не отида", нали така? :-)
За финал - на връщане към хотела попаднах на едно изпълнение, което беше заразило цялата улица и всички си пееха, а някои дори и танцуваха. Ще ви покажа главният изпълнител :-)
Ами това е - утре заминавам за Амстердам.
Стискайте ми палци.
А, ако се върна - ще разказвам :-) Може пък толкова да ми хареса, че да реша да остана :-))) Е, докато свърша парите естествено :-)
Търсене
За този блог
Гласове: 1818
Архив
Блогрол
