Постинг
03.07.2007 23:27 -
Слънце, вятър, пясък и вода
Все се каня да напиша нещо и все не стигам до тук. Успявам от време на време да прочета по малко и това е.
Вече не знам от къде да започна - те и емоциите преминаха и някак си въодушевлението вече не е същото.
А и не знам колко да разкажа за да не стане досадно и скучно, така че ще бъда кратка.
И така...
Тъкмо се бях прибрала и то щастливо и се разбра, че ще трябва да се сплотяваме с колектива. Мен ако питате ние сме си достатъчно сплотени, но коя съм аз да споря точно по тази тема :-)
Така, че прехвърлих багажа от единия в другия куфар и тръгнахме към морето :-)
Пътувахме нормално, въпреки че беше натоварено. Наслаждавахме се на жълтите слънчогледи от едната страна и на приказното лилаво на лавандулата от другата ни страна. Веднага щом достигнахме крайната си цел, първото нещо, което направихме след като се настанихме беше да отидем да се потопим в морето разбира се :-) Беше вече привечер, но не е ли това най-подходящият момент за тази цел?
След това се занизаха четири прекрасни дни, изпълнени със слънце, пясък и вода. И вятър разбира се :-) Случи се само веднъж, но гледката си заслужаваше. Разрази се буря. Отиде си толкова бързо, колкото бързо се появи. Небето беше уникално. Светкавиците бяха почти навсякъде и се носеха като вълни по черното небе. Неописуема гледка. И малко страховита...
Като цяло се припичахме на слънце и се сплотявахме :-) Пързаляхме се на водните пързалки, играхме плажен волейбол (много трудно ми се стори да се движа в пясъка) и се забавлявахме като малки деца на онези блъскащите се колички :-))
Нощем ходихме по клубовете. Дори за първи път в живота си влязох в чалга/фолк клуб - не знам как точно се казва. Но имаше облог - аз мога или не мога да вляза там? И ако отидем в този клуб после щяхме да ходим на нощно къпане. Е, отидох :-)) Уговорката беше за по едно питие.
Имаше символично преравяне на чантата ми, което си беше пълна глупост. В началото се бях притеснила, защото някои от нещата вътре спокойно можеха да минат за хладно оръжие, но кой ти гледа. После ми удариха печат на ръката. Опитах се да се възпротивя, но казаха, че няма да ме пуснат иначе. За каузата се съгласих - нощно къпане все пак щеше да има. Озовахме се вътре и в един момент имах смътното усещане, че съм се озовала в "силиконовата" долина - определено се почувствах не на място. Опитах се да си поръчам "мухито", но такова нещо не предлагаха - само бира, водка, ракия и мастика. Е взех си една бира и си представих, че съм на плажа :-))
Там и отидохме по-късно - облога си беше облог все пак :-)
Бяха няколко прекрасни дни...
После се върнахме на работа :-( За да ни е гадно...
Вече не знам от къде да започна - те и емоциите преминаха и някак си въодушевлението вече не е същото.
А и не знам колко да разкажа за да не стане досадно и скучно, така че ще бъда кратка.
И така...
Тъкмо се бях прибрала и то щастливо и се разбра, че ще трябва да се сплотяваме с колектива. Мен ако питате ние сме си достатъчно сплотени, но коя съм аз да споря точно по тази тема :-)
Така, че прехвърлих багажа от единия в другия куфар и тръгнахме към морето :-)
Пътувахме нормално, въпреки че беше натоварено. Наслаждавахме се на жълтите слънчогледи от едната страна и на приказното лилаво на лавандулата от другата ни страна. Веднага щом достигнахме крайната си цел, първото нещо, което направихме след като се настанихме беше да отидем да се потопим в морето разбира се :-) Беше вече привечер, но не е ли това най-подходящият момент за тази цел?
След това се занизаха четири прекрасни дни, изпълнени със слънце, пясък и вода. И вятър разбира се :-) Случи се само веднъж, но гледката си заслужаваше. Разрази се буря. Отиде си толкова бързо, колкото бързо се появи. Небето беше уникално. Светкавиците бяха почти навсякъде и се носеха като вълни по черното небе. Неописуема гледка. И малко страховита...
Като цяло се припичахме на слънце и се сплотявахме :-) Пързаляхме се на водните пързалки, играхме плажен волейбол (много трудно ми се стори да се движа в пясъка) и се забавлявахме като малки деца на онези блъскащите се колички :-))
Нощем ходихме по клубовете. Дори за първи път в живота си влязох в чалга/фолк клуб - не знам как точно се казва. Но имаше облог - аз мога или не мога да вляза там? И ако отидем в този клуб после щяхме да ходим на нощно къпане. Е, отидох :-)) Уговорката беше за по едно питие.
Имаше символично преравяне на чантата ми, което си беше пълна глупост. В началото се бях притеснила, защото някои от нещата вътре спокойно можеха да минат за хладно оръжие, но кой ти гледа. После ми удариха печат на ръката. Опитах се да се възпротивя, но казаха, че няма да ме пуснат иначе. За каузата се съгласих - нощно къпане все пак щеше да има. Озовахме се вътре и в един момент имах смътното усещане, че съм се озовала в "силиконовата" долина - определено се почувствах не на място. Опитах се да си поръчам "мухито", но такова нещо не предлагаха - само бира, водка, ракия и мастика. Е взех си една бира и си представих, че съм на плажа :-))
Там и отидохме по-късно - облога си беше облог все пак :-)
Бяха няколко прекрасни дни...
После се върнахме на работа :-( За да ни е гадно...
Чак да ми е харесало - не бих казала. Това не е моята музика, но нямам нищо против тези, които я харесват да си я слушат.
Бях там заради нощното къпане :-)
цитирайБях там заради нощното къпане :-)
Търсене
За този блог
Гласове: 1818
Архив
Блогрол
